Сребърно тракийско съкровище от Борово

Тракийското сребърно съкровище от Борово се намира в Националния исторически музей в София, но е най-известният паметник на културата, открит при археологически разкопки на територията на общината. Копие от него може да се види в Русенския исторически музей. Настоящото общинско ръководство има идея да изработи копие на съкровището, което да експонира в местната историко-етнографска сбирка. Същата ще бъде създадена през настоящия мандат 2011 – 2015 г.
Съкровището е открит през 1974 г. по време на есенна оран в местността Сиври тепе, на 2 км от град Борово от Трайчо Великов Стоев. Представлява царски ритуален сребърен сервиз с позлата, състои се от пет съда – три ритона с протоме на бик, кон и сфинкс, каничка и купа. Датиран е към ІV в. Пр. Хр. Надписите на два от ритоните и на каничката споменават името на тракийския цар Котис /383-359 пр. Хр./

Най-интересният съд е каничката, нейната дръжка не е била открита, но подобно на ритоните и тя най-вероятно е използвана като смесителен съд. Траките размесвали виното с вода за ритуални цели. Фигуралната украса не само я прави неповторим артефакт, но носи много информация за ритуалните действия, свързани с празниците на Дионисий. До отвора на дъното са разположени три водоплаващи птици, според Китов – лебеди. В тракийската митология водоплаващата птица е медиатор между световете на живи и мъртви. Следват два фриза – първият показва сцени от култа към Дионисий, в пира вземе участие митологичния герой Херакъл; във втория са разположени сподвижниците на бога – вакхани и сатири.

Ритоните пречиствали ритуалната смес от вино и вода, правили я свещена. Изображенията на ритоните също са свещени – компилация от невидимия и видим свят. Сфинксът е може би най-популярният съд от съкровището. Той възхвалява мъдростта и силата – главата е на жена, тялото на лъв с крила. Вторият ритон е с протоме на кон – свещеното животно на траките, а третият – на бик, симвлоизиращ силата. Образът на бика в тракийската митология се поставял редом с този на Великата богиня, той символизирал мъжкото начало в природата и се свързвал с оплодителната енергия на слънцето.

Последният съд е блюдо с две дръжки, захванати посредством апликации на брадати сатири. На дъното на блюдото се открива интересна сцена – митично животно – крилат грифон с тяло на лъв и глава на орел, напада сърна.

Според Георги Китов Боровското съкровище може: „по най-категоричен начин да се определи като тракийски /паметник/”, който съчетава животински и човешки изображения и илюстрира пътя на стиловото и сюжетно развитие от геометризъм към реализъм