Църква „Свети Архангел Михаил” в село Екзарх Йосиф

 

Може би една от най-любопитните местни истории е историята за изграждането на Църквата “Свети Архангел Михаил” в село Екзарх Йосиф. Разказът за изграждането е от книгата на местния историк и краевед Илия Калинов за родното му село.

През 1856 г. преселниците от Севлиевско поканили да се засели при тях свещеникът Стефан Иванов. Тъй като нямало църква той приспособява един коптор за молитвен дом. За това научава турската управа от град Русе. Свещеникът успява да укрие иконите, направено е огнище и комин. При направената проверка не се открива налична българска църква.

В селото по това време е живял видния турчин Ризаа бей, с когото свещеникът се сближава. По свой почин той изпраща българите Вечо и Господин да ремонтират разклатената конструкция на турската джамия. Узнавайки за добрата работа на българските майстори, беят ги поканва на угощение в одаята си. Така се създава близък контакт между тях, а в разговорите им се подхваща идеята за изграждане на молитвен дом и за българите. Но как? Беят е затрогнат от добрите чувства на свещеника, който изпраща в помощ на бея българи да му работят нивите ангария, но ферман от султана не можело да се очаква. Решават да подкупят русенския валия и да вземат неговото съгласие. Изпращат му богати дарове – масло, сирене, птици, а също и лири. Тогава при него се явяват лично беят и свещеникът. Валията отстъпва пред настоятелните искания под гаранцията им, че ще се запази в тайна от Истанбул и никой няма да узнае. Поднасят му още дарове, още лири.

Планът за изграждане на църквата е направен – тя ще е дълга 18 метра и широка 9 метра. Намерен е и майстор – Тодор Николов от Трявна. А средства? Беят дава съгласието си да се събират помощи извън селото. За целта българите стигат чак до Видинско. Беят нарежда още: всички турци с впрегнати волски коли заедно с българите да прекарват камъка от с. Бъзовец, Русенско, далеч от селото на 15 километра.

„Единствен писмен паметник за църквата, намираме надписа, който е над задните й врати. Той гласи: „Този свят храм се съгради в 1862 година месец ноември от майстора Тодор Николов от Трявна” Останалите думи, както и годината 1881 остават неизвестни.”
Понеже се казва, че е била съградена, т. е. довършена през месец ноември, то затова е именувана „Св. Архангел Михаил”, като най-важен празник.
След построяването църквата е била осветена от гръцки владика, който е нощувал в дома на Тодор Кьосето.

Защо освещаването е станало от гръцки владика, когато по него време е Синесий – Доростолочервенски владика, но в същност дори свален от българите, но длъжността му се изпълнява от Нил Изворов?

Основание да се приеме, че църквата наистина е осветена от гръцки владика са спомените на очевидец, разказани пред свещеник Стефан Дончев и гръцкия свети Антимино, подменен през 1923 година с български.”

Понеже тя е построена без султански ферман, затова е наравно със земята, а не вкопана.
Преданието говори, че при нейното построяване е била вградена сянката на жената на майстора.

През 1867 година свещеник Стефан Иванов е държал освен Кара коджалий още и селата Долна манастирица /дн. Волово/, Белцов и Тръстеник, а през следващата година Обретеник и Батин. /5/ Заплащането му е било по 2 гроша на венчило.