Горно Абланово

За контакти с кметство Горно Абланово:
с. Горно Абланово, област Русе,
пл. „България” № 2.
Тел.: 08148 / 315 - ГРАО;
         08148 / 264 - Данъчни;
Кмет на с. Горно Абланово: Росен Иванов
моб. тел: 089 / 4641786

През първите 3-4 века на робството, населението на с. Горно Абланово е било почти напълно турско. Българите са започнали да се заселват тук едва в началото на ХІХ век, прииждайки от различни краища на страната и предимно от Балкана.
За живота и поминъка на населението през предосвободителната епоха няма почти никакви документи. Селяните живеели в ниски, схлупени къщурки, направени от прости чимове или плетища, измазани с кал. Единствената запазена и до днес къща от онова време е на Атанас Банискалиев.
В национално-освободителното движение Горноаблановчани не са взели активно участие, поради местонахождението им (огнищата на сражения са били в Балкана). Много по-късно, по време на Освободителната война тържествено са посрещнати руските освободителни войски начело с княз Владимир Владимирович, по народен обичай с хляб и сол, пред местната църква - запазена и до днес от свещеника Марин Георгиев. Предполага се, че местното население е взело участие в боевете в близките села Мечка и Пиргово, както е и превеждало руски войски по скрити пътеки и до днес е запазен „Руският път”.
С настъпване на новото столетие, въпреки примитивното обработване на земята, отделни земеделски стопани са успявали да получат сравнително високи добиви, за което говори участието на някои от тях на селскостопанското изложение в гр. Пловдив през 1907 година. Известни изложители от селото през тая година са Ангел Митев, получил за хубаво вино - златен медал и Иван Тонев, получил за първокачествено жито - сребърен медал.
За разлика от Рускотурскта освободителна война Горноаблановчани са участвали активно в Балканската. Полската работа се извършвала от старците, жените и децата, но това не сломило духа им. След свършване на войната след въведената трудова повинност се извършва значително строителство. След 1920 година започва прокопаването и подравняването на голяма част от улиците и площада на селото. През 1922 г. е построена сграда на Общината, която се е ползвала и за училище. През този период са изградени и някои и до днес съществуващи чешми като „Мусмуля”, „Велека” и други. През 1926 година е доставена значителна техника - плугове, редосеялки, брани и други, което допринася за по-доброто обработване на земята. По това време са завършени и много строителни обекти - изграждането на „Новата” чешма - известна като „Батинската”, намираща се на границата между селата Горно Абланово и Батин. В същата година е построен и така нареченият „Чечов мост”, свързващ двата бряга на дерето, по което стича водата от селото към р. Дунав. 1925 и 1926 година е започнало строителството на шосето Две могили - Батин.
След 1934 година много от улиците са застлани с каменна настилка.
През 1938 година е построена „Соватската чешма”, а след това и „Гюрчешма”.
Втората световна война не подминава и Горно Абланово. Участвали са много мъже, от който и много не са се завърнали живи.
Най-важното събитие след 09.09.1944 г. е създаването на 10.05.1950 година на „Трудово-кооперативното земеделско стопанство”, съществувало до 1993 година.
Образованието в село Горно Абланово съществува от 1869 година, за училище е служел частен дом. През 1877 година е построено първото училище в селото в близост до сегашната църква - построена през 1874 година.