Подайте сигнал

Подайте сигнал
Горски пожари
Действия при горски пожари

Избори за Народно събрание
26.03.2017

- - Информация >>>

От Дунав до Балкана Фолклорен фестивал

- История >>>
- X издание 2017 >>>

Русе 7000
пл "Свобода" 7,секция А
вх 1 ет 2, ап 25
Валентина НИКОЛАЕВА
082 820 275
0892 211 214

 

ИСТОРИЯ НА ФОЛКЛОРНИЯ ФЕСТИВАЛ
„ОТ ДУНАВ ДО БАЛКАНА”

През 2008 г. по инициатива на Народно читалище „Искра 1898” се организира Първото издание на фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана”. Идеята е, фолклорният фестивал да се провежда в два дни, единият от които – 5 септември, във фестивала да участват само самодейни колективи и изпълнители, те да се състезават в определени категории, съгласно предварително зададен регламент.
След обсъждане на много и различни възможни  имена,  се утвърди „От Дунав до Балкана”, по предложение на Димитър Черняев, синът на писателя Христо Черняев, почетен гражданин на Община Борово. Името подсказва първоначалната идея във фестивала да вземат участие предимно колективи от Северна България.
Като се връщам назад във времето и гледам хилядите снимки от седемте фестивални години, ми се струва, че не сме съзнавали с колко сериозна задача всъщност сме се захванали. Ние създадохме фестивала, но и той създаде нас. Всяка следваща година ставахме все по-добри, защото се учехме от грешките или от добрите практики. Така нашето обично дете, фолклорният фестивал, порасна, навърши седем години и уверено се насочи към бъдещето.
Сега осъзнаваме по-добре целта, към която се стремим – не само да запазим и съхраним фестивала, не само да го провеждаме всяка година, но той да се превърне в уважаван и значим форум за изява на самодейците, да стане най-значимото фолклорно събитие в област Русе, а защо не и в Североизточна България.  

2008 г.

Фолклорният фестивал „От Дунав до Балкана” се роди на 4 септември 2008 г, или състезателните дни на Първото издание бяха 4 и 5 септември. Стартира под патронажа на министъра на културата Стефан Данаилов и под патронажа на кмета на Община Борово – д-р Иван Попов. Министерство на културата осигури 3000 лв. за подпомагане на проявата, организатори тогава, сега и за в бъдеще ще бъдат Община Борово и Народно читалище „Искра 1898” – град Борово.
Трябва да сме били много убедителни или информационната кампания да е била много добра, не знам, не помня вече, но Първото издание беше много силно и невероятно вълнуващо. В него се включиха повече от 400 самодейци от Русенска, Шуменска, Софийска, Хасковска, Търговищка, Видинска и Великотърновска област.
Магията да си домакин на голям фолклорен форум си струва всичките усилия, изразходени нерви, хилядите изговорени минути по телефона, хилядите уточнени дреболии и подробности. Когато отминат динамичните дни на подготовката, наистина започва празникът на великата сила на народната култура. Първото издание зададе модела, който след това спазвахме почти без корекции, толкова добре се бяхме справили с първоначалната визия.
Първият ден започва с шествие на колективите. Първите пет години то бе водено от Златаришката духова музика. Подреждането в шествието винаги има определен ред – духова музика или гостуващ/местен колектив, избран за водач, фестивално знаме и колективи на читалището домакин, след тях от две години се нарежда пъстра каруца, в която самодейците от групата за автентични песни „Горазд” – Борово возят сладкия булгур – почерпка за всички гости; следват колективите на гостите. Всеки колектив сам преценява как ще се държи на фестивалното шествие – ще свири ли, ще пее ли, ще маха към зрителите. Шествието върви по централната улица, пресича площада и се подрежда пред откритата сцена на читалището. Следва – тържественото откриване, винаги от кмета на общината,  представяне на категориите, регламента, наградния фонд и журито. След официалната част се отслужва празничен водосвет за здраве и успехи на всички участници в надпреварата и се дава началото на първия състезателен ден. Като гледам първата програма – тази от 2008 г., се усмихвам и се умилявам – състезателна програма от 11,00 до 16,30 часа.
Къде останаха тези спокойни първи издания?
През 2008 г. фестивалът беше открит с малък концерт, но впоследствие той отпадна. Концертът се превърна в заключително събитие и веднага беше приет от участниците като морален стимул за добра изява.

2009

През 2009 г. планирахме фестивалът да се превърне в международен. За състезателни бяха обявени дните 5 и 6 септември. Фестивалът щеше да бъде много силен, дълбоко съм убедена в това – за участие се бяха записали 52 колектива, с над 800 участници от Търговище, Свищов, Бяла, Две могили, Ветрино, Велико Търново, Полски Тръмбеш, Ветово, Ценово, Видин, Силистра, Попово. На 5 септември 2009 г. се случи трагедията с нашите сънародници в Охрид. Проведе се само първият състезателен ден, а наградите бяха раздадени след него. В първият състезателен ден взеха участие 25 колектива с 312 участници, както се вижда и от цифрите повечето от участниците трябваше да се състезават на шести септември. Поради обявеният траур не се състоя и планираният концерт на най-добре представилите се.

2010

Лично за мен това е една от любимите ми фестивални години. На 3 септември в града ни се проведе уникално културно събитие - театър на открито с над сто участници самодейци от 4 до 84 годишна възраст – „Един пазарен ден от началото на ХХ век”. Оценките на медиите и на съгражданите казваха: „надминахте себе си, това е нещо невиждано, невероятно, вълнуващо и неповторимо”. Не че тези оценки не ме удовлетворяваха, но аз казвах на всички - да ние създадохме нещо уникално, което едва ли скоро ще повторим, но почакайте да дойде утре, да започне фестивалът, тогава ще видите, че той е истинският голям празник на народната култура, най-голямото централно събития в културния ни живот. За себе си и до днес съм убедена, че изданието на фестивала през 2010 г. беше невероятно вълнуващо и високо художествено. Фестивалните дни бяха 4 и 5 септември, за участие се бяха записали 90 колектива, с над 1000 участници, представители на насели места от всички общини в област Русе, от общините - Разград, Свищов, Попово, Добрич, Лозница, Ловеч, Варна, Велико Търново, София, Златица, Дряново, Павликени, Левски, Опака.
Радичков беше казал, че януари е най-българският месец, може би е така, но септември е най-боровският. Първите дни на септември носят неповторимо очарование – усмихнати и топли, без да са непоносимо горещи, тъкмо за фестивал. През 2010 г. като че ли и природата беше с нас. До 2 септември времето беше ужасно – ветровито, мрачно, намусено, репетициите на „Един пазарен ден” вървяха тежко, трудно, без всякаква надежда. Още на 3 сутринта времето се промени, неясно откъде дойдоха три прекрасни  топли дни.
Може би тогава по-скоро усетих, отколкото видях, че в двата фестивални дни градът живее по друг начин – празничен и ведър. Още от сутринта докато боровчани си пият кафето, но по барчетата, за да не изпуснат празничната суетня, в центъра на града се разполагат пъстри сергии. От близо и далече идват автобуси, от които слизат пременени в празнични носии хора – млади, стари, жени, мъже, деца, носят се акордеони, гъдулки, гайди, тъпани, части от реквизити. В девет и половина винаги идва Златаришката музика, спира на центъра и засвирва хоро, домакини и гости не чакат покана, залавят се, заиграват, после трудно ги откъсваме, за да се подредят и да започне шествието.
През 2010 г. имаше Копривщица, нищо не мобилизира самодейните колективи така, както Националния събор в Копривщица. Нашият фестивал се проведе броени дни след събора и пое отгласа от неповторимото преживяване там. Явиха се много колективи, които представиха автентичен фолклор, затова най-много награди раздадохме в тази категория. Явиха се и много други, които беше трудно да класираме като „обработен” фолклор. Тогава взехме решение да създадем категория „Песен на фолклорна основа”, там класираме изпълнители, които харесваме, но чийто репертоар не е нито автентичен, нито обработен. Категорията се утвърди, доби популярност и през 2011 г. имаше много претенденти за нея.
Може би силното Трето издание ни накара да осъзнаем, че всъщност с организирането на фестивала правим нещо важно и за прът път, през 2010 г. създадохме страница на фестивала на сайта на Община Борово, за пръв път създадохме и галерията  със снимки от трите фестивални години.
Още през 2010 г. състезателните дни започнаха да се увеличават, първият вече започваше в – 10,00 ч. сутринта, а вторият – в 9,30 часа; прогнозният финален час на първия състезателен ден бе 19,45 ч., вторият да завършваше в 17,00 часа. В 18,30 вече трябваше да сме определили наградените, написали протокола и да започне концертът на най-добре представилите се, за да завърши до 20,00 часа – началото на официалната част.  Само на първия състезателен ден се явиха толкова колектива, колкото на цялото Първо издание – 32 певчески групи, 5 танцови състава и 22 индивидуални изпълнители и камерни формации. Общо за Третото издание са се състезавали – 57 певчески формации, 12 – танцови, шест обичая и 35 индивидуални изпълнения.
Трето издание даде идеята да бъде трансформирана Специалната награда в Награда за цялостно представяне на институция – читалище, училище, пенсионерски клуб и др.

2011

За 2011 г. очакванията ни за фестивала се оправдаха още преди началото му, за участие се бяха записали 120 колектива и индивидуални изпълнители от 72 населени места, приблизително 1500 участници, представители на областите Варна, Търговище, Силистра, Добрич, Велико Търново, Ловеч, Разград, Плевен и Русе. Състезателните дни отново бяха 4 и 5 септември.
Поради големият брой участници наложихме желязна дисциплина – откриването мина в почти военен ред – бързо, стегнато, без разточителство. Първият състезателен ден завърши късно вечерта, а вторият започна рано сутринта в 8,30 часа, нечувано време за пеене и танцуване. Помня, че точно в 8,30 часа на втория ден се явиха самодейци  от Горно Абланово,  бяха ни много сърдити, че ги викаме на сцена в този ранен час. Но се представиха достойно и получиха една от купите в категориите. За да завършим в 17, 30 часа скъсихме регламента, предложихме на колективите да се явяват само с по две изпълнения, а не с предварително обявения регламент по 10 минути на колектив. Журито почти не мръдна от местата си. През 2011 г. то вече бе придобило постоянен състав – Цветелина Георгиева – председател, Вяра Косева – етнограф, Йорданка Минева – певица, Калоян Илиев – хореограф, Марияна Минева – учител по изкуства в местното СОУ. Беше годината на масовото участие на колективи, представящи капански фолклор.
Тук искам да направя едно отклонение и да кажа, че нашият фестивал е много популярен, въпреки че тогава не разпределяше паричен фонд, именно с възможността за по-продължителна изява – 10 минути за колектив по регламент са си много сценично време. Затова докато съществува този регламент, мисля ще имаме много участници. Хората просто търсят място и време за изява, купите, медалите и грамотите са формален израз на награда, но за самодейците те са от голямо значение, защото са признание за труда, за уменията, за степента на изява.
През 2011 г. на сцената на фестивала се изявяват: 67 певчески колектива, 14 танцови състава, 5 обичая, 64 индивидуални изпълнители и камерни формации.
За пръв път се присъждат награди в четири категории, дава се награда в категорията „Обичаи”, присъждат се три купи за цялостно представяне и Специалната награда.

2012
Пето юбилейно издание
на Фолклорен фестивал “От Дунав до Балкана”
6 и 7 септември

През 2012 г. Фолклорният фестивал “От Дунав до Балкана” се проведе за пети пореден път или отбеляза първия си юбилей. Кметът на Община Борово – Георги Георгиев обяви парична награда от 300 лв за обособяване на “Голямата награда на кмета на Община Борово”, която се придружава от Купа на кмета и така се връчва в последните три години.
По регламент тя може да бъде спечелена от институция, участвала с най-голям брой колективи /певчески, танцови, за пресъздаване на обичай, оркестри, индивидуални изпълнители/ и за високи художествени постижения. Носителят на наградата се определя от журито и се връчва от кмета на Община Борово.
Състезателните дни вече са  6 и 7 септември 2012 г., най-после фестивалът си извоюва независимостта от  5 септември. За поредна година за участие са записани  1300 души – 160 колектива от 65 населени места от областите Разград, Монтана, Велико Търново, Ловеч, Плевен, Шумен, Варна и Русе.

През 2012 г. категориите вече са девет

Журито отново е в традиционния си  състав: председател – Цветелина Георгиева – педагог в ЦСРИ „Детелина” – град Борово; членове – Вяра Косева – историк, етнограф, председател на НЧ „Христо Ботев” – град Русе; Йорданка Минева – певица, Калоян Илиев – хореограф, Марияна Минава – директор на дирекция „Специализирана администрация” в община Борово и председател на НЧ „Искра 1898” в град Борово.
За пръв път през 2012 г. е учредена категория „Участници – хора с увреждания”. Община Борово е един от големите доставчици на социални услуги извън областния град Русе, на територията на града се намира Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с увреждания „Детелина”, най-голямата социална услуга за област Русе.
Наградите в категориите бяха най-многобройни за последните пет години, най-много бяха раздадени в категорията „Групи за автентичен фолклор”, където се състезаваха повече от 70 колектива. Щедрото жури раздаде две трети, три втори и три първи награди. За пръв път бе учредена и категория „Участници под 10 години”. Там изявите нямаха състезателен характер, а всички участници получиха предметни награди.

2013

 Шестото издание на фестивала неочаквано получи щедро предложение от кмета на Община Борово – Георги Георгиев да разпределя награден фонд от 3000 лв. Толкова пари в културата рядко някой дава доброволно и по самоинициатива. Наградният фонд бързо бе разпределен – за Купата на кмета – 500 лв, диплом и много слава. Създадохме вече 14 категории, като парични награди от по 250,00 и 100,00 лв съпровождаха само златните медали, награда на публиката, грамотата за „Автентичен костюм”, продължихме да определяме „Откритие на фестивала”, както и най-млад и най-възрастен участник, като разликата в годините им винаги е 80-85.
За участие се бяха записали над 2000 участници.
За пръв път през 2013 г. фестивалът излезе на открито, отново по щедрото предложение на кмета на общината. Двата състезателни дни се превърнаха в безкраен празник,  фестивалът затъмни дори натовареният с много емоции – 5 септември 2013.
Шествието започна в 8,30 часа, мислехме си, кой ли ще ни гледа, нали хората  и дискотеката под звездите продължиха до ранните часове на 6-ти септември. Но хората си знаеха, в 8,30 часа в града царуваше празнична атмосфера – сергии, пълни със зяпачи барчета, автобуси с пременени самодейци, шум, веселие, радостни усмивки. Е вече не се виеха кръшни хора, нямаше време за дълги посрещания – военен ред цареше пред читалището – колективите идваха облечени и веднага се отправяха за началото на шествието. Веднага след откриването, още в 9,20 на сцената се изявяваха първите самодейци, за пръв път състезателната програма продължи до късните часове на деня, но пък сцена си имаше и осветление, а изчаквахме ли някой закъснял участник – Жицата, новият ни приятел - озвучител на фестивала от „Латона Лайф”, пускаше хора, първо – „Бяла роза”. Вторият състезателен ден започна в 8,00 часа сутринта, състезателите не очакваха журито да е толкова ранобудно, но точно в осем седяхме по местата, съсредоточени в първите изяви. Поради това, че някои от заявилите участие не се явиха, вторият състезателен ден завърши към 19,30 часа.  За да не скучае публиката веднага започна Концертът на най-добре представилите се. В 22,00 часа той свърши, а журито все още пишеше протокола. Отново хора до късните часове на деня. Във фестивалната надпревара участваха около 1800 самодейци – 75 певчески колектива, 25 танцови състава, 14 обичая, 80 индивидуални изпълнители и камерни формации.
Помня, че участниците от Паламарца бързаха да си ходят, ръководителката им Юлияна Петрова имаше рожден ден и щеше да прави купон. Трябваше да ги задържим на всяка цена, за да си получат наградата, но без предварително да им кажем за нея. Успяхме и наистина ги изненадахме. Тази година отново дойдоха и донесоха подарък на кмета и на читалището.
През 2013 г. голямата награда – Купата на кмета си оспорваха 17 читалища, но големият сблъсък беше между носителите й от 2010 – село Ветрино и далите неоспоримо заявка за нея през 2013 – село Паламарца.

2014

В юбилейната за Община Борово 2014 г. като че ли на фестивала не обърнахме толкова много внимание – бяхме измислили хиляди юбилейни инициативи, а хората за работа - все едни и същи. Голямата награда отново привлече много читалищни колективи, този път те идваха за двата дни, трябваш  да им се намери място за нощувка, с храненето вече се бяхме справили през годините - местните търговци се включваха ежегодно. За надпреварата се бяха записали 2300 души, над 200 само от нашата община. Този път паричните награди бяха по-малки, но придружаваха всеки медал, категориите отново бяха 14, плюс допълнителните четири награди, за които издавахме дипломи. Наградата на публиката този път бе подплатена със сто лева, парична премия. По предварителни заявки бяха записани 85 певчески групи – женски, мъжки, детски, смесени, танцовите колективи бяха 40 а танцовите категории - вече 4 – отделихме автентичните и клубните танци; 17 – групи за народни обичаи, 63 индивидуални изпълнители и 14 камерни формации, за пръв път със самостоятелни изпълнения се изявиха много гайдари.
Втора поредна година препоръчвахме на състезателите подбор на репертоар по следния начин – „по възможност да представят песни от различни фолклорни области; журито ще насърчи онези изпълнители и колективи, които представят северняшки песни или танци, с особена благосклонност ще се приемат изпълнения на песни и танци, характерни за населеното място, от което са изпълнителите». Репертоарите на изпълнители наистина бяха прецезирани внимателни при почти 80 % от явилите се.
За пръв път на Седмото издание се яви кукерска група от село Бозвелийско. Ревютата на костюми бяха 5, от интересни, по-интересни, това ни даде идея догодина да отделим ревюто в отделна категория и да напишем регламент за нея.
На Седмото издание се явиха много деца, почти всички отлично подготвени, спретнати, с отработено сценично поведение. Фестивалът вече печелеше точки по посока по-качествен художествен продукт.
Няколко минути ни отделиха от прекрачването в трети състезателен ден. Шествието на 6-ти септември започна точно в 8,00 часа, а награждаването завърши в 23,50 – на 7 септември, два дни просто живяхме на площада.
Бързо и неудържимото нашето дете порасна, какво ще правим догодина като старите дрехи и обувки вече му стягат, ще мислим. Засега ни стига да се гордеем с постигнатото.

Автор - Цветелина Георгиева - председател на журито на фестивала